Това е живот, съгласуван със закономерностите, на които се подчинява нашият организъм, и със законите на природната среда. Човекът като биологичен вид се подчинява на редица общобиологични закономерности (самосъхранение, адаптация, самообновяване, биоритми и т. н).
От друга страна, на човека е присъщо съзнание — мисловна и емоционална дейност. Индивидът влиза във взаимоотношения и с външаната природна среда и като спазва законите и, се вгражда хармонично в нея. Но доколкото той е социално същество, подчинява се и на закономерностите на обществото. Природосъобраз-ният живот води до вътрешна и външна хармония на човека и по този начин — до здраве, жизненост и дълголетие. Съвременникът, помъдрял от сблъсъците с отрицателните страни на цивилизацията, се връща към чистотата на Природата и нейния здрав смисъл.
Човек живее с природата. Това значи, че природата е неговото тяло..., че физическият и духовният живот на човека са неделимо свързани с природата, което означава не нещо друго, а това, че природата е неразривно свързана със самата себе си, защото човек е част от природата.
