Всъщност нашите умствени способности (памет, съсредоточаване, говор, логика...) остават почти незасегнати от възрастта. С годините производството на неврони намалява и електрическият поток, преминаващ през синапсите (допирните точки на невроните), се забавя. Но ние запазваме през целия си живот нашата обща култура и автоматичните реакции, като кормуването например. Влиянието на възрастта се усеща по-скоро в т.нар. епизодична памет (паметта за имена и скорошни детайли от битието), в скоростта на обработка на информацията, в способността да извършваме две операции едновременно.
Един възрастен човек по-трудно задържа вниманието си продължително време върху някакъв въпрос и размишлява по-бавно. Но ако му се предостави възможността спокойно да се съсредоточи, той ще се справи със задачата си не по-зле от от някой младеж - дори може да се окаже по-прецизен и старателен. Разбира се, някои мозъци остаряват по-добре от други. Всичко зависи от индивидуалността на човека. Един счетоводител на 80 години винаги ще смята по-бързо от 20-годишен човек, който никога не се е занимавал с цифри.
