Всеки човек има „вътрешен часовник", според който протича ежедневия му биологичен ритъм. Да се движим в такт с него, означава да контролираме максимално добре тялото си.
Два пъти в годината усещаме въздействието на хронобиологията (думата идва от chronos, което на гръцки означава „време"). Това става през есента, когато връщаме стрелките на часовника един час назад, за да преминем към зимното време, и през пролетта, когато превъртаме стрелките на часовника един час напред, за да минем към летния часови график. В тези периоди организмът ни се нуждае от една седмица, за да се адаптира към промяната. През тези седем дни имаме проблеми със съня, ставаме по-раздразнителни от обикновено, способностите ни за концентрация се занижават, огладняваме в необичайни часове. Причината е, че промяната в часовото време разстройва за кратко вътрешния ни часовник. А той определя в кой период от деня ще сме най-активни в службата, в кой момент ще ни се прави любов. От него зависи и силата на болките, които изпитваме.
