Всеки стресор предизвиква реакция на тревога, която е първата фаза на стреса. Тази реакция се дължи на нашата неопитност при сблъскване с нова ситуация и е свързана с безпокойство.
Втората фаза е реакция на съпротива и при нея нашият организъм се справя ефикасно със стресора без излишно изразходване на сили.
Третата фаза — на изтощение — настъпва, когато при интензивен и дълготраен стрес сме изчерпили резервите на адаптационните си енергии.
Трите фази съставят механизма на т. нар. общ адаптационен синдром, с който организмът реагира на всеки стресор. Ако има интензивен стрес, фазите на тревога, съпротива и изтощение настъпват бързо една след друга. При достатъчна почивка този процес е обратим, докато при остаряване става необратим.
