В Европа ракът е първата причина за смъртност. Но има места по света, където онкологичните заболявания са много по-рядко срещани, а народът Хунза и жителите на Вилкабамба и Окинава почти не ги познават. Какво е общото между тях?
Далече от модерния живот
Представете си мъж и жена, които живеят на 2000 метра надморска височина, в долината на Хималаите. Животът им преминава в отглеждане на животни и аграрни култури. В региона няма гори, почвата е бедна, водата - рядкост и произтича от ледниците. Къщите са построени на етажи, следващи скалния релеф. На вертикални тераси се простират и плантациите от житни растения. Нашите герои имат трудно битие и работят неуморно. Хранят се главно със зърнени храни: просо, елда, ечемик и пшеница, както и с плодове: праскови, грозде, ябълки. Зеленчуците присъстват по-рядко на трапезата им. Всичко е в малки количества, месото е сухо, млечните продукти са епизодични. Така живее народът Хунза в долина, разположена между Индия, Пакистан и Китай. Светът разбира за него благодарение на британския лекар Мак Карисън, проучил в началото на 20-и век здравословния начин на живот на тези хора, често надхвърлящи възраст 100 години. Те са жизнени и здрави до смъртта си, имат положително отношение към всичко, което ги заобикаля, винаги са усмихнати, не изпитват вина от миналото и страх от бъдещето.
На противоположната страна на земното кълбо живеят други столетници - жители на високопланинското село Вилкабомба в Еквадор. На практика те не са мек и постоянен, няма нито жеги, нито студове, температурата е винаги около 19 градуса. Населението живее в примитивни хижи от дърво и глина. Храни се предимно с плодове и зеленчуци, като дневният порцион съдържа 1700 калории, а не 3000-3500, което е прието за норма. Основно блюдо е супата от просо, фасул, картофи. Захарта се използва само в нерафиниран вид и в много малки количества. Месото и млечните продукти са рядък лукс. Жителите на Вилкабамба не познават болести като хипертония, инфаркт, инсулт и рак, но са беззащитни срещу грипните вируси.
Японският архипелаг Окинава е родината на спорта карате и на многобройни столетници. Тези хора, предмет на най-различни медицински проучвания, възприемат света много позитивно и имат хумор и творческа фантазия в изобилие. Зърнените храни и зеленчуците съставляват 70% от храната им. Останалите 30 се състоят от риба, соя, ориз и чай, без да забравяме суровите кафяви водорасли, физическата активност е неизменна част от всекидневието, гимнастиката Тай Чи Чуан се практикува от всички. Но японците от Окинава умеят и да си почиват, защото знаят колко е важно човек да спре навреме.
Селски въздух, физически труд и общуване
Първата обща черта на тези народи е, че прекарват живота си до старини във физическа активност сред природата. С храната те задоволяват само 80% от нуждите на организма. Тя е бедна на захар, а мазнините се отстраняват при готвенето. Ниската калоричност и малките количества на хранителните продукти са централен елемент в разгадаването на доброто им здраве. Освен това всекидневието им преминава в рамките на едно общество, основано на солидарност и подкрепа, без емоционален стрес и напрежение.
