Депресията и стресът са основни рискови фактори за коронарните сърдечни заболявания и инфарктите. „Независимо дали ще е разочарование, ядосване, пренатоварване, проблеми в работата или караница с партньора - емоционалният и психическият стрес водят до телесна реакция", казва Йохен Йордан, професор по медицинска психология.
Той е основал преди 2 г. в германския балнеоложки курорт Бад Наухайм първата клиника за психокар-диология в Европа.
Негативният стрес вреди на сърдечносъдовата система. Води до увеличаване на хормоните на стреса адреналин, норадреналин и кортизол. В резултат кръвта бързо се съсирва, кръвното налягане се покачва, пулсът се ускорява и сърцето лесно излиза от ритъм. Ако това трае продължително, се стига до атеросклероза на съдовете. Едно от най-стресовите места е работното: продължителните ядове там удвояват риска от инфаркт. Особено опасна за сърцето е работата, която е свързана с високи изисквания, с кратко време за изпълнение на задачите, с ограничено право на вземане на решение и с не добро оценяване на труда. Застрашени са например хората, които са с ниска квалификация, с несигурно работно място, които имат холеричен началник или неприятни и коварни колеги, които постоянно плетат интриги. Ако не успеят да си сменят работата, може да се появи хроничен стрес.
